Авторска рецепта на Валентина Гeоргиева и Ирина Василева>>>
Този хляб е за мераклии и ценители!
Той се получава с изключително нежна, пухкава, равномерно-пореста
вътрешност и невероятно тънка, но хрупкава коричка. Това ясно се вижда
на снимките. Освен това е изключително мек, еластичен, както също можете
да видите от снимката по-горе, и изобщо не се троши!
А най-впечатляващото е, че като престои 24 часа, става още-по вкусен!
Уникален хляб, той ще ви плени с вкуса си!
Той е разрязан 11 часа след като е изваден от машината за хляб и увит ц кърпа да изстине добре.
Отвън всички (или почти всички) хлябове, излезли от хлебопекарна машина,
си приличат, затова беше важно първо да бъде паказан как изглежда той
разрязан, а след това и целия, неначенат самун.
Необходими продукти за хляб с тежина 1000 грама:
*350 г вода
1.5 ч.л. сол
**2 ч.л. манов мед,
50г слънчогледово олио
560 (петстотин и шестдесет) г пшенично брашно тип 650
80 г сеяно ръжено брашно
***3 с.л. червен карамелен ечемичен малц Caraaroma >>> , смлян на фино брашно (наименованието на малца е линк към онлайн–магазина, от който може да се поръча.
0.5 ч.л. смлян ким
1.5 ч.л. суха мая
На звуковия сигнал за добавяне на продукти:
1.5 супени лъжици ленени семена (по желание)
На пипане изпеченото хлебно тесто на филийките е необикновено нежно,
меко и пухкаво и се запазва дълго време така - практически до
изяждането на самуна.
Изпичайки самун след самун, за себе си ние отдавна се стигнали до извода, че
малцът е идеалният "подобрител" за хляб. Никакви други химически
добавки и подобрители, с каквито са бъкани хлябовете от магазинната
мрежа, не са ви нужни, за да получите толкова великолепен, мек, нежен,
ароматен и вкусен хляб, в който няма нито масло, нито прясно мляко, каквато е нашенската българска упорита мания на домашните хлебопекари. Не че тя е лоша, просто е вече банална, а баналното никога не ни е привличало.
А конкретно в този хляб няма дори оцет или ракия и въпреки това той е мек, не се троши ни най-малко и е много вкусен!
В това обаче ще може да се убеди само този, който се престраши да го изпече и опита. (Малцът у нас не е скъп – Caraaroma струва 3.20лв/кг и цената не е повишавана от поне последните 5 години), т.е. изпичането му не е въпрос на пари, а на широко скроени кулинарни интереси, влечение към новото, непознатото и приключенчески дух в кухнята. А тези качества човек или ги има, или ги няма. Те вторично много трудно могат да се придобият.
НЕ използвайте малц, смлян за пивоварни нужди!!! Той се мели по друг начин, като само се отделя люспата от зърното и няма да ви свърши работа.
Ако искате да опитате този хляб, трябва да си поръчате малц на зърно и да го смелите у дома в мелничка за
кафе до фино брашно.
За да получите този приятен медено-кафяв цвят на хляба, трябва да
използвате червен (карамелен) малц. В противен случай при употреба на
ръжено брашно ще получите сив хляб.
Ако мислите да попитате: "С какво може да се замени малцът?"
Ще ви отговоря: Малцът не може да се замени с нищо.
Ако искате да се насладите на този уникален хляб, не си губете времето и енергията с експерименти от типа на:
"...Ако не сложа малц, ще получа пак същия хляб, но няма да е медено-кафяв, а сив...",
Не, няма да получите същия хляб, а един много неудачен ерзац, който
няма да има нито тази структура и консистенция, нито този цвят, нито
този вкус, нито този аромат.
Начин на приготвяне на хляба:
В купа отмерваме двата вида брашно, добавяме малца и смляния ким и добре размесваме.
Продуктите сипваме в хлебопекарната по реда, по който са посочени в рецептата.
Включваме машината на програма "Френски хляб", тежина 1250 грама (така
удължаваме времето за месене и втасване), цвят на коричката - медиум
(средна).
След първото месене машината се изключва и се включва повторно със
същите настройки. Така си осигуряваме трето месене, което прави
хляба много по-мек и по-пухкав.
Ето такава стегната топка тесто трябва да имаме в хлебопекарната по
време на първото замесване. То трябва да отскача като еластична топка
при месенето от стените на хлебопекарната машина. Тестото не трябва да
се маже под лопатките, но не трябва и да е прекалено твърдо. Ако е
необходимо, може да добавим малко брашно или малко течност, в зависимост
от това дали тестото не се е получило по-твърдо или напротив - по-меко
от желаното.
На звуковия сигнал по време на последното месене добавяме ленените семена и затваряме капака.
Ако е необходимо, преди последното надигане на тестото отваряме капака и с помощта на силиконова шпатула, намазана с малко олио, оформяме хубав, правилен на вид самун от тестото.
Така изглежда тестото по време на последното втасване преди печенето:
Когато програмата приключи, никога не изключваме машината и не вадим хляба веднага. Оставяме го да престои в затворената машина на режим "поддържане на топлината" още поне половин час.
Извадения хляб оставяме на решетка открит десетина минути, после го завиваме в плътна памучна (хавлиена) кърпа и го оставяме върху решетката на стайна температура до окончателното му изстиване.
След това можем да го нарежем и да му се насладим.
Добър апетит!
Няма коментари:
Публикуване на коментар